Чипровска планина

От прохода Свети Никола, маршрутът продължава по коларски път през гората (от българската страна. Да не се бърка със сръбския път!) След около 700 м. се излиза на широка билна поляна, която плавно се изкачва, за около 1 км, до връх Шиля чука. Тук започва един сравнително труден за ориентиране участък от около 3 км. с много хвойна. През хвойната е прорязана пътека, но трябва много да се внимава да не се пропусне. На много места, пътеката излиза на поляна, след което трябва пак да се търси прореза в хвойната. Поради липса на подходящи дървета за маркиране, маркировката е предимно с червено-бели сигнални ленти, завързани на клоните, а където е възможно и с боя на дървета и камъни. На около 1 км. след Шиля чука, пътеката влиза в гората вляво от билото. След около 300 м, излиза отново на билото при 339-та пирамида, и продължава по прорязаните пътеки в хвойната за около още 1 км. В последната част на този участък, се влиза в борова гора. Тук има и няколко допълнителни препятствия от високи камъни. Ако се внимава с маркировката, този участък може да бъде много приятен и забавен. От билото се откриват прекрасни гледки към Сърбия и курорта Бабин зуб.

След гората се излиза на открито било и започва стръмно изкачване към връх Реплянска църква (всъщност това е връх Остра чука, но на картата местата на тези два върха са разменени). Тук, през пролетта, билните поляни са осеяни с цветовете на бяла съсенка. След Реплянска църква (Остра чука), пътеката слиза към седловината, където е разклона за хижа Горски рай.

Хижа Горски рай се намира на около 3 км. от билото с около 500 м. денивелация. Хижата е много уютна, с много гостоприемни хижари и изключително вкусна храна. Работи предимно от петък до неделя и по предварителна заявка. Пътеката от билото към хижата минава през много красиви участъци на Чупренския резерват. В определен период през лятото, има изключително много малини. Също така, на тази пътека, на около 800 м. разстояние от билото и 140 м. денивелация, има чешма с голям дебит

Горски рай е приблизително посредата на маршрута Връшка чука - Ком. Ако не бързате, хижата е прекрасно място да си починете, преди да продължите прехода.

От седловината между Реплянска църква (Остра чука) и Остра чука (Реплянска църква), маршрутът продължава с изкачване към връх Оба (2033 мнв), първият връх над 2000 м. Оттук условно започва втората половина на маршрута, която, за разлика от първата, е с добре отъпкани пътеки. (Следващият участък, от Реплянска църква до връх Трите чуки, засега няма маркировка, но тук пътеките са ясни и трудно може да се объркате.)

След връх Оба, пътеката слиза на премката при 336-та пирамида. Оттук наляво, тръгва пътя за село Горни Лом, който в началото върви по рида Козя Гръбина. На около 700 м. от билото има чешма, а на около още 500 м. има солидни беседки, които може да се ползват като заслони. По този път минава класическият маршрут от село Горни Лом към връх Миджур. В долината се намира хижа Миджур, но тя е на около 5 км. разстояние от билото и с около 1000 м. денивелация.

От премката при 336-та пирамида, започва изкачването към връх Миджур (2169 мнв). Това е най-високият връх на Западна Стара планина и на цяла Сърбия.

След Миджур, маршрутът върви по сравнително равното било през връх Орлов камик до премката на местността Ушите. Оттук можете да продължите направо по билото през връх Мартинова чука или да слезете надолу по пътеката към заслон Мартиница. След около 2 км, по тази пътека, и 250 м. денивелация, се стига до пейката под връх Мартинова чука. Тук е удобно място за бивак. А ако продължите още 1 км. надолу, ще стигнете до заслон Мартиница.

Заслон Мартиница има три малки сгради - две спални помещения и една кухня. Построен е и се поддържа от местните планинари от село Мартиново. Наблизо има чешма и две ниви с картофи, ако сте закъсали за храна.

Ако все пак решите да останете по-близо до билото, можете да бивакувате при пейката под Мартинова чука. Дотук може да се качи джип за съпорт. На около 600 м. от пейката, по пътеката, която продължава към билото, се намира кладенец Гърдавац. Това е и изворът на река Огоста.

След Мартинова чука, маршрутът продължава по билото през връх Голема чука. След него, на седловината преди връх Вража глава, има път, който се отклонява наляво и слиза към град Чипровци. По този път, на около 1 км. разстояние и 50 м. денивелация, има малка чешма.

Продължавайки по билото, маршрутът минава през Вража глава и след около още 1 км. стига до връх Павлов кръст. Тук също има разклон на път към Чипровци. На 2 км. след Павлов кръст се стига до емблематичния връх Трите чуки. Той се състои от три скални масива. Пътеката подсича първата чука отляво. Тук, на около 20 м. под пътеката, се намира Войнишкото кладенче. След това, маршрутът продължава с изкачване директно през втората и третата чука. Тук няма добра опция за подсичане. Участъкът от Трите чуки до връх Копрен вече е маркиран, следвайки билото през връх Три кладенца.

Връх Копрен (1965 мнв) е още един емблематичен връх от Чипровската планина. От сръбската страна, склоновете му са сравнинелно полегати, но от българската страна е доста стръмен. При ясно време, има чудесна гледка към язовир Огоста и град Монтана. От върха, маршрутът тръгва надолу по стръмната пътека и след около 300 м. стига до полуразрушен граничен пост. Тук трябва да тръгнете надясно по подсичащата пътека под връх Копрен.

Маркираната пътека, която продължава надолу, води към хижа Копрен. Подобно на хижа Миджур, тя също е на около 5 км. разстояние и с 1000 м. денивелация, така че също не е добра опция, ако искате да се придържате към маршрута. Ако все пак решите да се разходите натам, районът е много живописен и има няколко водопади.

По маршрута, тръгвайки надясно от полуразрушения граничен пост под Копрен, се върви по подсичащата пътека. (Това е последният участък от маршрута, до Каца камик, който все още не е маркиран.) От подсичащата пътека се стига до 317-та пирамида. Този участък има сравнително ниска хвойна, която се преодолява лесно. От пирамидата се върви около 200 м. на юго-изток, след което се слиза по стръмен склон на юг. От подножието на този склон, тръгва подсичаща пътека, прорязана през хвойната, която плавно се изкачва на югозапад обратно към билото. Трябва внимателно да следвате пътеката в хвойната, за да не се отклоните. В този участък, GPS тракът ще ви е доста полезен. Излизайки отново на билото до границата, пътеката слиза плавно надолу към местността Каца камик. Самият Каца камик е една голяма скала, която трябва да се заобиколи по пътеката в гората от сръбската страна. От българската страна е доста стръмно. Оттук, маршрутът вече е маркиран без прекъсване до Ком.

Заобикаляйки Каца камик, се излиза на широка поляна от южната му страна. Тук някога са се провеждали торлашки събори. Има сцена и пилони за знамена.

След Каца камик, маршрутът продължава през гората, вече от българска страна. Върви се по ясно изразен коларски път. След около 2 км, пътят подсича връх Суровичница, което е краят на Чипровската планина и началото на Берковската.