Св. Николска планина

Началото на Свети Николската планина е на разклона за Белоградчишкия проход и село Салаш, до изоставен граничен пост. Тук маршрутът отново се разделя на две и се събира под връх Ждребче. И двата алтернативни маршрута са с червено-бяла маркировка.

Надясно, маршрутът стига до заставата и там се отклонява наляво, върви през поляните, след което започва изкачане през гората към 363-та пирамида. Оттук, пътят се губи и трябва да следите маркировката, въпреки че на места тя може да бъде объркваща. Маршрутът преминава през 362-ра пирамида и връх Расовати камък до връх Ждребче. След 362-ра пирамида, отляво на билото е гора, а отдясно, в сръбската част, са стръмни открити поляни. Ако стигнете до изоставена сръбска застава, трябва да се върнете назад към билото. От връх Ждребче, маршрутът се отдалечава от границата, като слиза надолу през поляните и, след около 400 м, стига до разрушен граничен пост, където се събира с другия алтернативен маршрут.

По-прекият алтернативен маршрут тръгва направо от разклона на пътя за прохода и за около 1 км. върви по широк коларски път на сравнително равен терен. След това, пресича Манастирска река и върви нагоре с леко изкачване към Балкана. След още 2 км, започва по-стръмно изкачване в гората. Малко преди местността Кръщински камък, има отклонение на пътя наляво. Това е дърварски път и е грешната посока. Маршрутът продължава надясно и нагоре. Следете внимателно маркировката и GPS трака. На този разклон има удобно място за бивак. След 1.5 км, пътят излиза от гората и продължава по стръмни открити поляни. След още около 700 м. се стига до разрушения граничен пост, където се събират двата алтернативни маршрута. Тук също е подходящо място за бивак и има прекрасна гледка към връх Ведерник и селата Салаш и Крачимир. Дотук може да стигне джип за съпорт.

След разрушеният граничен пост под връх Ждребче, пътят тръгва на юг успоредно на границата. В следващите 8-9 км, маршрутът върви почти изцяло през гора. В участъка под връх Ветрен, може да има по-голямо количество паднали дървета. След Бовче било, отдясно, от сръбска страна, се откриват широки билни поляни. Пътят върви по ръба на гората. След Берчина чука, има стръмно изкачване по открита поляна към връх Вуз. След Стаменово било, маршрутът отново влиза за малко в гора. Няма ясно изразена пътека, затова следете внимателно маркировката. Тук, на около 100 м. наляво от маршрута, на стръмния склон в гората, има малък извор с нисък дебит. На 365-та пирамида се излиза от гората, като оттук, през връх Голаш, се върви по поляни с неравна повърхност. На около 1 км. след Голаш се влиза отново в гора. Маршрутът постепенно навлиза в сръбска територия, за да излезе от гората на около 200 м. от границата на перпендикулярното било юго-западно от връх Орлов камен и се връща на основното било при върха. От Орлов камен започва т. нар. “конче” на Западния Балкан. Това е най-техничната част на целия маршрут. (От Орлов камен до Свети Никола засега няма маркировка). Върви се по каменисто било за около 2 км. Придвижването в този участък е бавно. Има и паднали дървета. Малко преди Хайдушки камък се влиза в иглолистна гора. Около Хайдушки камък има висока и гъста хвойна. Прорязана е пътека през хвойната, но трябва да се следва внимателно. Оттук започва спускане към прохода Свети Никола.

Проходът Свети Никола е удобно място за бивак. Дотук може да се качи джип за съпорт. Наляво тръгва немаркиран път към село Чупрене. На около 500 м, надолу по пътя, има малък извор с импровизирана чешма. На прохода, през август месец, се провежда ежегоден торлашки събор с посетители от двете страни на планината. По времето на Римската империя, тук е минавала основна пътна артерия.